Сезонът беше в разгара си. Събудихме се и поехме нагоре към Снежанка по самата писта.Всички слизаха, а ние се качвахме. Времето беше много студено и духаше силен вятър, и както се вижда на снимката небето беше много ясно. Хората пъплеха навсякъде- кой със ски, кой с шейна, но такива като нас се срещаха рядко. Зимата беше много топла и това бяха следите от първия сняг.
Следдълго и
изморител-но изкачване бяхме под самата кула.
Решихме да се качим с асансьора до последния етаж и да се налюбоваме на гледката, а тя беше впечетляваща. Терасата не беше отворена, а и вятърът беше толкова силен, че чак кулата се клатеше. Изпихме по един чай, който там беше безбожно скъп(3лв).Направихме доста снимки. Виждаха се Рила, Пирин, част от Гърция, първенците на Родопа- Перелик и Персенк.
Поглед към Переликския дял и Пирин и Рила в далечината.
После се отправихме към лифта за Смолянските езера, на който се качихме. Поразходихме се около езерата и до хижата, която беше в ремонт.
Това е чешмата пред хижата, която беше много интересно замръзнала. Езерата също бяха сковани в лед.Някъде около час се разходихме и после пак на лифта,тъй като трябваше да хващаме автобус за Пловдив.
Смело надолу по пистата и близо около 2 часа чакахме на едно място превозното средство. Така приключи нашата кратка разходка.