Есенна Родопа

Есента настъпи.

Нямахме търпение да наближи края на седмицата (29.10.2006г.), за да отпътуваме за Родопа планина. Имахме късмет, тъй като един познат ни остави в с.Орехово. Нашата цел беше х.Персенк, до която стигнахме пеша в края на деня, но решихме да се отклоним от нея за малко, като посетим пещерата Челевещница, която се намира близо до селото. Някъде около час трябваше да вървим до нея, като пресякохме една рекичка, а по дърветата бяха закачени червени парцали, които ни отведоха точно пред входа на пещерата. Тя се намира навъре в широколистна гора, като пред входа й има един висок бор. Успяхме да влезем в нея. Беше много влажно и много тъмно. За съжаление нямахме челници и фенера ни не беше толкова мощен, затова предпочетохме да не навлизаме навътре.
За тази пещера има легенда, свързана с отказа на населението да приеме исляма.

Ето един разказ за нея от местна жителка на селото:

“Челевешкана пещерана, тя най-малко два-три километра трябва да е дълга. Ама се е засрастнала на другия край. Другият й край излиза, ама сега се засрастнала. От изток излиза, а пък на запад се е засрастналана. Там в тази пещера са челевешките кости. Те га са се скрили едно време, през турско време, в Челевешката пещера и отишъл един турчин. Селяните от Орехово са се скрили. И тогава взел да вика: “Излезете мари, излезете!” Той се облякъл в българска носия за да ги измами. И вика: “Излезете, турците си отидоха!” И тогава една женица се пригрявала на дупкана с детенце. И той забелезал, и ги сбира турците и отиват. И заедно сбират сачки, дърве. И запалят дупката и те вътре са изпукали всички. Задушили са се. Като лисица както се лови, ама те са много хора вътре. А сталагтитите капят вода горе. То отгоре се крие вода и вътре има сталактити и те капят вода. Едно време, като са се крили са направили от мънички ели и са ги издълбали с чапето - чучури са направили. Да може да се стича от сталактити и да капе вода, да им се събира вода да имат да пият. Те са се крили, ама малко време сигурно. Да са седяле неделя, да са седяле повече. Ама какво ще седиш, га трябва да ядеш нещо. То са им носили бе. А то камънак, няма какво да сбереш - пусто."

След като я разгледахме се върнахме обратно до селото и после поехме по чакълестия път, така 12км до хижата. Пътят беше много приятен и не се усещаше. Случихме на добро време и Слънцето ни придружаваше през цялото време. Дърветата бяха облякли своите премяни. . . Всичко наоколо беше толкова пъстро. . . Само вечно зелените борики не се поддаваха на сезона.

На заздрачаване пристигнахме в хижата. Вечерта стана много студено. Oсобено през ноща Зимата имаше превес над Есента.

На другият ден тръгнахме към Мезаргидик и Скалните мостове, където беше втората ни нощувка. След около 3-4 часа отново се озовахме пред нашите стари познати- "Чудните мостове". Разгледахме ги отново, като този път се осмелихме да навлезем във втория преходен мост, тъй като реката не беше голяма, а искахме да видим какво ни чака от другата страна.
Още малко и виждахме светлинка в тунела, но пред имаше доста голяма дупка пълна с вода и незнаехме колко дълбока, затова отстъпихме и решихме да се върнем по обратния път.

С големи усилия излязохме от малкия мост и продължихме да се любуваме на мъглите, които пъплиха над горите. . .

Изморени от цялото приключение заспахме твърде рано, а и на следващия ден ни чакаха около 20 км.

От х.Скалните мостове се отправихме до х. Кабата. По пътя ни заваля първия сняг. Това беше поредния знак, че Зимата идваше. . .

Малко над хижата на 20 мин. се намира този параклис. Той е на билото на връх Цирикова църква.

През лятото не можахме да го открием, затова есента отново се завърнахме на същото място. Построен е през 40,50 г. на миналия век. Страхотно впечатление ни направи стихотворението, което беше поставено в рамака. Цитирам го, за даусетите духа на това място :

"Цирикова църква"

Край пропаст скалиста обител света,
с покрив от плочи и с бели стени,
скрита в борове, далеч от света,
свидетел няма на дивни епохи,
на минало славно, на битки епични,

Ти прага прекрачваш с трепет и смут,
в сумрака навлизам на битието тук,
кандилце мъждее, вощеници трепкат,
от иконите гледат строго светци
и се пранасяш в трагичните дни.

Клепалото бие, легенди се носят,
вятърът шепти слова от стихар,
бурите повтарят зловещите вопли,
кога османлии със кървав ятаган,
подменяли кръста с полмесец и коран.

10 юни 1982 г.

Слави Гърдев

На това място през 17в. е станало масово клане на българи при помохамедчването им. Било е построена църква. Днес е възстановен параклис. На същото място през м.май 1878г. руските войски са разбили в сражения турските войски на Хидает паша с негов съветник английския агент полковник Синклер.

От тук се изписва гледка към телевизонната кула Снежанка, Роженската обсерватория. . .

На връщане видяхме два зайчета и една сърничка, както този дъждовник, който се завираше се в листата. Толкова е муден, че всеки би го заснел.

Като пристигнах-ме в Орехово ни заваля дъжд и облякохме дъждобраните.

С последни сили се добрахме до автогарата в Хвойна. Хванахме автобуса в 19ч и отново в Пловдив до следващия път.

Пещерата Съева дупка

На 24.09.2006г.(неделя) хванахме автобус от София за Ловеч. Целта на нашата разходка беше пещерата "Съева дупка".Слязохме на с. Брестница и поехме към нея (4км).

Беше валяло сутринта и голите охлюви кръстосваха асфалтовия път. Ето един от тях:

Ariolimax slug( Wegschnecke)

Всичко наоколо беше мокро и капките се стичаха по тревата. Едно бръмбарче шаваше наоколо, като полагаше усилия да се закрепи се с малките си крачета от тревичка на тревичка.

След час и половина ходене пристигнахме на "Съевата дупка". Изчакахме да се събере група и се пренесохме в света на пещерните образувания.

Васето

Двамата

На връщане от пещерата видяхме табела на една ферма за щрауси и решихме да я посетим.Ето ги и тях:

Много са любопитни . . .

Разгледахме фермата и се отправихме към спирката.

Ето до тази табела чакахме 4 часа прави докато ни качи някой автобус.При голямото движение на автобуси от Северна България не мислехме,че ще имаме такъв проблем. Късметът ни се усмихна и към 17 часа мина едно микробусче, което ни отведе в София.

гр.Калофер-вр.Ботев-гр.Калофер

В края на август, 2006г. двамата с Васето посетихме Стара планина за два дни. Хванахме автобуса за Калофер в 7 часа сутринта и към 08:00 бяхме в родното място на Христо Ботев. Преди да поемем по нашия маршрут разгледахме неговата къща-музей.

След час поехме към м.Паниците. Планът беше да стигнем до х.Рай и да пренощуваме там, а на другия ден да изкачим вр. Ботев и обратно към Калофер.

Беше много горещо. Имахме късмет, че за няколко километра горските ни качиха с лада нива до входа на резерват Централен Балкан и по този начин си спестихме ходене по асфалтов път, който е около 6км. Но независимо от това ни оставаше още доста път.

По пътя за х.Рай.

Тръгнахме към хижата. Имаше много хора, които ни изпреварваха, след това ние тях, и така докато стигнем до ореченото място. Вървяхме, вървяхме и се чудехме как да се скрием от жаркото слънце. По целия път имаше пейки, поставени за почивка, но в тази жега беше невъзможно да се задържиш повече от 10-15 мин.

Преди да влезем във вековната букова гора пред нас се изписа невероятна гледка към вр.Ботев.

Тъкмо се изкачихме на определена височина и пак трябваше да слизаме, естествено след това и да се качим. Високи и стари буки ни посрещаха и изпращаха почти през целия път до хижата. Един от тях ни впечатли и решихме да си го заснемем.

Тук, в гората човек можеше да постои и повечко време в приятната компания и на румолящата река, птичките,и дърветата, които ни поддържаха свежи. Гората свърши и пред нас се показа с цялото си величие водопада Райското пръскало.

Наблизо се намираше и хижата.Настаниха ни.Разходихме се в околоността и решихме на другия ден да посетим и вр.Ботев.

Пред хижата.

Бяхме много изморени и не ни се ставаше рано, макар че всички наоколо започнаха да тракат и да опаковат раници. На хижа Рай трудно можеш да се усамотиш, тъй като те настаняват в стаи с минимум 8 души.

След 10 ч. тръгнахме в посока вр. Ботев. Бяхме сами и за първи път минавахме по този път и малко се полутахме, но все пак открихме Тарзановата пътека и се впуснахме в интересни приключения.
Бавно и славно стигнахме до вр.Ботев.

Изпихме по едно чайче и разпитахме кой маршут ще е по-подходящ в обратна посока. Предложиха ни един по обиколен, по който се вървяло бързо и почти се припокривал като време с предния. Оказа се, че това е зимния маршрут и се обикаля невероятно много. Маркировката се губеше от време на време, тъй като храстите бяха покрили камъните. Стълбовете бяха само до заслон Маринката. Колкото и да се опитвахме да вървим бързо, не се получаваше. Краката ни накрая взеха да отказват. Някъде около 300м се пуснахме като на пързалка по сухата трева. Починахме малко и осъзнахме, че няма да можем да хванем автобуса в обратна посока, но до последно полагахаме усилия. Слязохме в Паниците и се засякохме с една двойка,която ни покани да ни свали с кола до Калофер. От там вече трябваше да се оправим сами . Бяхме изтървали автобуса и звъннахме на нашите хора да си ни приберат.