с.Хвойна-с.Малево-с.Хвойна

В петък и събота (27.06.06) се разходихме малко из Родопа. Маршрутът беше с.Хвойна-с.Малево-х.Кабата-х.Чудните мостове-х.Скалните мостове-х.Кабата-с.Орехово-с.Хвойна.От Хвойна тръгнахме към 9 часа времето беше слънчево и приятно за ходене. Асфалтовия път до с.Малево го минахме бързо и скоро започнахме да се отдалечаваме от селото. Пътят беше добър.Придвижването ставаше лесно. Малко след селото забелязахме синя маркирoвка в дясно от пътя през гората и я последвахме, така успяхме да скъсим малко път.

село Малево

След известно време стигнахме до бяла табела за кабата, която уж сочеше на ляво и се отклонихме от главния път, след 30-40 минути ходене обаче се оказа, че този път водел към с.Студенец .Последва връщане на обратно и загуба на време. Докато се връщахме обаче времето започна да се влошава, появиха се тъмно сиви облаци, започна да гърми и не след дълго се появиха и първите капки. Точно тогава срещнахме един човек от горското, който ни каза, че по-нагоре по пътя трябва да се оглеждаме за зелена табела и маркировка за Кабата. Тъкмо намерихме табелата и заваля като изведро. За щастие обаче там имаше изоставена къща и се скрихме под стрехата докато отмине дъжда. От изоставената къща се вижда скалата покрай която минава маркираната "пътека" за Кабата.

Маркировката от време на време липсваше но все пак успявахме да я намерим.На Кабата пристигнахме след обяд, хижата е мизерна, но за сметка на това има какво да се види.

След кратка почивка на хижата продължихме към х.Чудните мостове, пътят беше доста разкалян от изсипалият се дъжд, но се откриваха чудесни гледки.

Персенксия дял

Когато пристигнахме на Чудните мостове стана ясно, че не можем да спим там, защото има свлачище и няколко бунгала са паднали. Останали бяха само няколко и то без санитарен възел. Освен това хижата има нов хижар от около 20 дни. Не бях ходил там от година и половина и се оказа, че има някои"нововъведения". Някакви глупаци са изкопали стълбички по мостовете, за да могат да се качват цивилизованите туристи. Следащият път може и ескалатори да има.

След това продължихме към х.Скалните мостове където се оказа ,че има само една свободна стая, беше на четвъртия етаж. Гледката от там беше прекрасна. На следващия ден тръгнахме обратно за Кабата времето беше слънчево, но пак започна да се заоблачава бързо.

По пътя за х. Кабата.

Малко след Кабата ни застигна много силен дъжд. Много кофти особенно като си тръгнал без дъждобран. Дъжда ни преследва почти до с.Орехово, когато изведнъж пекна слънце.

село Орехово.

Там обаче ме нападна една свирепа пеперуда,която искаше да ме изяде След като се разправих с пеперудата спокойно продължихме към с.Орехово и с.Хвойна.

Така завърши двудневното ни скитане из Родопа. . . . и никога повече на планина без дъждобран .

Зимна приказка

С този разказ ще Ви пренесем в недрата на Западна Родопа, на едно място където човек загубва умa си. . . .

Беше зима. С Васко решихме да направим своя първи зимен поход. Тъй като неразпологахме с добра екипировка (най-вече със снегоходки, които са задължителни през зимата) си набелязахме асфалтовия път до Чудните мостове, който ще е поне малко разчистен, а и предупредихме хижаря.

Хванахме автобус от Пловдив за Смолян и слязохме на разклона за село Забърдо. Беше вече обяд, а ни предстояха близо 20 км. Пътят беше много приятен без рязки изкачвания, плавно се виехме и заобикаляхме вр.Камъка от всички страни. Нямаше движение и това направи нашата разходка още по-удобна и безопасна.

Тук дори и в каменните скалите имаше живот...

През целият път до разклона за село Забърдо и хижата, планината разкриваше за нас неописуеми гледки. Ледени висулки се бяха провесили като сталактити. Слънцето ги напичаше и те започнаха да се разтапят, поддавайки се на неговото упорито гъделичкане.

Но не навсякъде можеше да проникне. На по-сенчестите места ледени завеси бяха оковали каменните скали, сякаш снежната кралица беше докоснала всичко наоколо.

Ето го и връх Камъка, сгушен между двете била.Още няколко километра и щяхме да стигнем до разклона.

Вр.Камъка.

Почти през целия път вървяхме срещу течението на р.Дълбок дол. Сякаш ни казваше:" Последвайте ме и няма да съжалявате". И наистина така и стана. . .

Вечерта пристигнахме почти по тъмно в хижата, затова разходката около мостовете я оставихме за следващия ден. Цяла нощ снежецът валеше тихо и кротко, само от време на време се чуваше лая на кучето пазач.

Утрото дойде и нямахме търпение да зърнем мостовете. Това са те:

Големият

и

малкият мост.

Времето беше с нас. Започна да вали отново, но това не ни попречи да направим нашата разходка, даже още повече ни окуражи. Решихме да отидем до другата хижа "Скалните мостове". Пътят беше разчистен до нея, но не и след нея в посока х.Изгрев, така че се върнахме пак по същия път. Бихме се със снежни топки, търкаляхме се в снега, газихме в преспи. . . Беше невероятно. . .

След като се върнахме от другата хижа се насочихме към двата моста. Смело почти на четири крака слязохме под Големия мост, където хижарката ни направи ето тази снимка :

Поглед през големия мост.

И този ден се изниза. Още една нощ бяхме част от тази зимна приказка.

На следващия ден трябваше да минем 20-те км. Тръгнахме някъде към 10-11 часа. Но как да си тръгнеш от тях, толкова величествени и красиви, целите в бяло. Нямаше как. Чакаше ни път, а и прогнозата за времето не беше много добра, особено през втората половина на деня.

По-голямата част от пътя беше много приятна. Имаше много следи от сърни. Една птичка пиукаше страхливо от време на време, търсейки отговор. . . но напразно, всички горски обитатели се бяха изпокрили. Смърчовете се бяха навели от тежкия сняг.

Рекичката не беше замръзнала и си проправяше път .

Но в планината времето се променя бързо. Наложи се да ускорим нашата крачка, тъй като наистина се появи снежна буря. Задуха силен вятър и взе да разпръсква снега навсъкъде. Брулеше лицата ни. Стана и по-студено.

Късния следобяд бяхме вече долу на пътя, чакайки автобуса. Там даже Слънце печеше и нямаше помен от бурята, която ни връхлетя.

Зимната приказка остана отвъд баирите. . .

Есен във Витоша.

През октомври, 2004г. се разходихме и малко из Витоша. Беше почивен ден и петима души (Мими, Тишката, Калинката, Васето и аз) решихме да тръгнем пеша от Симеоново. Пътят ни минаваше през широколистна гора, която през този сезон беше обагрена с всички топли цветове.Но най-неприятното беше, че скоро беше валял дъжд и беше доста кално.

И все пак,това не ни попречи да продължим нашата есенна разходка. Стигнахме до едни скали на сред гората и рекичка с малко водопадче наблизо. От там се отправихме лъм "Железни врата",където й обядвахме.

После отидохме до първа станция на Драгалевския лифт (Бай Кръстьо) и се качихме до Голи връх. От там се отправихме към Черни връх.

Зад нас се вижда Рила .

Постояхме малко горе, пихме по едно чайче и хайде надолу. Времето беше с нас -слънчево и приятно, което ни залиса още повече.

Кали, Аз, Мими, Тишката и Васето зад обектива, чиято сянка също се вижда.

На косъм хванахме лифта за обратно. Слязохме от него и с бърза крачка към Симеоново, защото започна да се стъмнява. Луната ни озаряваше пътя и така след час и нещо бяхме в Симеоново. От там наблюдавахме и как малко по-малко София се освети.

P.S.

За съжаление не се спомням много от тази разходка, затова моля всички които бяхме там да ми помогнат. Призивът е специално към Кали, Мими и Тишката. Чакам да напишете и вие някой ред :-))))

яз. Доспат

През същата 2004г.отскочихме и до яз. Доспат.Бяхме няколко дни на бунгала край язовира.Това беше една седмица изпълнена с разходки из гората,много дъжд,риболов и мирис на смола . . .
За съжаление не разполагахме с качествен апарат и снимките от там са малко,но най-хубавите ще бъдат публикувани тук.

Почти всеки ден валеше. Бяхме като в тропическа гора-сутрин пече, следобяд вали. Използвахме и малкото слънчево време преди обяд за разходки из гората, и за риболов.Основно хващахме някакви слънчевки, май и една две пъстърви.

През единия ден си направихме една голяма разходка,цял ден из гората.Изкачвахме се по много стръмни баири и смесената гора премина в иглолистна смърчова гора.Беше средата на август и боровинките бяха вече презрели,но се намериха няколко и за нас.
Слънцето реши да си ляга и ни изгони от гората.

Завършека на нашата разходка.

На следващия ден станахме много рано и докато гората се събуждаше се разходихме отново.

Видяхме и едно зайче, което се озърташе страхливо за натрапници. Птичките пееха, бориките наостряха бодлички, цветята надигаха своите главички и се готвеха да посрещнат Слънцето.То се беше скрило зад планината и малко,по-малко се надигаше.Протегна ръце и озари целия язовир.

Закусихме и решихме да си направим разходка с лодка. Трудно беше да се съберем в тази детска лодка, но с малко усилие успяхме. Сложихме и спасителните жилетки, и хайде във водата. Добре, че си имах гребец, за да се движим малко по малко. Ако бях сама сигурно щях да се въртя само в кръг.

И все пак се отдалечавахме от брега с общи усилия,кой с гребла,кой с ръце... :-)

Имаше много островчета в язовира. Доближихме се до едно от тях и още малко да решим да го посетим,но тъй като лодката ни беше гумена се притеснихме да не останем и без нея. Нямаше нужда да се мокрим все пак. . . Нали?
Не можахме да стигнем до стената,тъй като язовира е доста дълъг(цели 19 км).Разположен на 1200 метра надморска височина.Той е най-високият язовир в България и със своите 22 000 дка водна площ е на второ място след яз.Искър.

В единия му край се намира и едноименния град.Той попада в историко-географската област Чеч.Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно,лятото е прохладно,а есента - топла. От Беломорското влияние по река Доспатска зимата е мека, задържа се сняг.
Предполага се, че градът е основан от владетеля Деспот Слав, от когото носи и името си.На местния диалект името на града е Доспать, което според местните идва от двете, думи дос (на) и пать (път). Доспат се намира там, където минавал древен път за Пловдив и Смолян.В околностите на града са намирани останки, които са от 4-5 в.пр.н.е....

Нашата една седмица измина много бързо и неусетно.Независимо от продължителното дъждовно време си изкарахме добре.Една седмица без бързащи хора,без задръствания,изцяло изолирани от света. Така човек си почива най-добре,поне според мен.

Тук са и останалите снимки:

http://picasaweb.google.com/doncheva82/sOJpmK