12 април, 2008

Есен във Витоша.

През октомври, 2004г. се разходихме и малко из Витоша. Беше почивен ден и петима души (Мими, Тишката, Калинката, Васето и аз) решихме да тръгнем пеша от Симеоново. Пътят ни минаваше през широколистна гора, която през този сезон беше обагрена с всички топли цветове.Но най-неприятното беше, че скоро беше валял дъжд и беше доста кално.
И все пак,това не ни попречи да продължим нашата есенна разходка. Стигнахме до едни скали на сред гората и рекичка с малко водопадче наблизо. От там се отправихме лъм "Железни врата",където й обядвахме.


После отидохме до първа станция на Драгалевския лифт (Бай Кръстьо) и се качихме до Голи връх. От там се отправихме към Черни връх.

Зад нас се вижда Рила .
Постояхме малко горе, пихме по едно чайче и хайде надолу. Времето беше с нас -слънчево и приятно, което ни залиса още повече.

Кали, Аз, Мими, Тишката и Васето зад обектива, чиято сянка също се вижда.

На косъм хванахме лифта за обратно. Слязохме от него и с бърза крачка към Симеоново, защото започна да се стъмнява. Луната ни озаряваше пътя и така след час и нещо бяхме в Симеоново. От там наблюдавахме и как малко по-малко София се освети.

P.S.

За съжаление не се спомням много от тази разходка, затова моля всички които бяхме там да ми помогнат. Призивът е специално към Кали, Мими и Тишката. Чакам да напишете и вие някой ред :-))))


2 коментара:

Анонимен каза...

Началото беше качване на скалата Скакавица, както и скиване на прекрасния едноименен водопад, които бяха малко над Симеоново! А вечерното слизане надолу си беше доста екстремно , и по думите на Калинката - страшно :) хаха!!! На това пътуване се поизясниха някои много интересни неща за Мими и Тишката...ах вие, Кучетааааа!!!

Анонимен каза...

Прекрасни снимки, наслада за душата. Браво! И статията е добре написана.