Косово- Бяла Черква- Косово

Отдавна бяхме запланували едно ходене до с.Косово, но все не оставаше време.При първия възможен шанс осъществихме замисления малък поход.

На 24.02 хванахме автобус за Смолян и помолихме шофьора да ни остави на разклона за селото.Така и се случи.

Към обяд бяхме на разклона и поехме към селото.Нямам много ясен спомен колко км изминахме до входа на селото, но времето беше много приятно и не усетихме разстоянието. Разходихме се из селото и след това продължихме към Бяла Черква.

с.Косово

Селото е било заселено през XVII век от преселници от Старо село до манастира Бяла Черква. Разцветът му бил към края на XIX век, откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на населението е бил скотовъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През XX век селото западанало и бива напълно забравено.

Времето не прощава...

На заден план се вижда сечище,което било предизвикано от много голям пожар.По думите на хора от селото, още не било изгаснал и от другата страна започнали да секат.Гората е била стара с над 100 годишни дървета.

Минзухарчетата в градинката бяха на нацъфтяли.

Калдаръмените пътеките из селото.


Изкачвайки е към Бяла Черква хвърлихме един поглед на селото.

Зидове- срещаха из цялата гора над селото.

Гората се беше залесила с малки елхички.

Колкото повече се изкачвахме, толкова повече се натъквахме на снежец.

Развийте въображението си.

Качихме се до пистата и хапнахме на бързо. Слънцето ни приканваше да поемем в обратна посока.

Тук сякаш времето e спряло.

Това място те отвежда в друго време.

Приятен завършек на нашата разходка.

http://www.selokosovo.com/

с.Павелско-х.Пашалийца-с.Павелско

Не мина много време и отново бяхме на път.На 19.01.2008г. хванахме автобус за Смолян, като слязохме на Хвойна. Маршрутът ни беше Павелско- Пашалийца и обратно.

През първия ден почти целият преход беше по асфалтиран път, който беше добре почистен. Времето беше много приятно и слънцето ни топлеше, колкото му беше по силите.

Заскрежените растения допълваха красивата зимна приказка.

Откривахме невероятни сътворения на майката природа.

Пътят беше дълъг и изпълнен с много преживявания-бой със снежни топки,търкаляне в снега и доста ходене.

От време на време се отклонявахме по пътечки, в които нагазвахме до колене в сняг, но някой беше ни изпреварил,зайче може би. . .

Наближихме хижата привечер. Едно куче ни посрещна с лай отдалеч и не ни допускаше до нея. Все пак се кротна, но се оказа, че хижата беше заключена. Близо 30мин. чакахме хижаря, който се зададе залитайки от гората. За съжаление хижата не беше отоплена и само с едно калориферче трудно щяхме да се стоплим. Само ние двамата и хижаря бяхме обитатели на хижата, а и кучето.
След като се събудихме обмислихме по кой път да поемем.Тъй като не разполагахме със снегоходки и гети решихме да се върнем по стария път. Отново поехме по познатата от вчера обстановка, но времето беше много по-ясно и се виждаше Стара планина (в далечината).

Минахме повече от половината от пътя и видяхме отклонение за Нареченски бани. Имаш човешки и кучешки следи и не се наложи да правим партина.

Следвахме маркировката за Нареченски бани дълго време, докато се озовахме до крепост Зареница. Гледката от нея беше невероятна и зашеметяваща. Един поглед встрани и видяхме Нареченски бани, но разстоянието не беше малко, а и скоро щеше да се стъмни.

Нареченски бани.

Оставихме пътеката за тях и поехме по по-широкия път, който после ни отведе на едно познато място-там откъдето бяхме тръгнали първия ден. Описахме едно голямо кръгче. Слънцето залязваше и ние побързахме за автобуса.