Отдавна бяхме запланували едно ходене до с.Косово, но все не оставаше време.При първия възможен шанс осъществихме замисления малък поход.
На 24.02 хванахме автобус за Смолян и помолихме шофьора да ни остави на разклона за селото.Така и се случи.
Към обяд бяхме на разклона и поехме към селото.Нямам много ясен спомен колко км изминахме до входа на селото, но времето беше много приятно и не усетихме разстоянието. Разходихме се из селото и след това продължихме към Бяла Черква.
с.Косово
Селото е било заселено през XVII век от преселници от Старо село до манастира Бяла Черква. Разцветът му бил към края на XIX век, откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на населението е бил скотовъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През XX век селото западанало и бива напълно забравено.
Времето не прощава...
На заден план се вижда сечище,което било предизвикано от много голям пожар.По думите на хора от селото, още не било изгаснал и от другата страна започнали да секат.Гората е била стара с над 100 годишни дървета.
Минзухарчетата в градинката бяха на нацъфтяли.
Калдаръмените пътеките из селото.
Изкачвайки е към Бяла Черква хвърлихме един поглед на селото.
Зидове- срещаха из цялата гора над селото.
Гората се беше залесила с малки елхички.
Колкото повече се изкачвахме, толкова повече се натъквахме на снежец.
Развийте въображението си.
Качихме се до пистата и хапнахме на бързо. Слънцето ни приканваше да поемем в обратна посока.
Тук сякаш времето e спряло.
Това място те отвежда в друго време.
Приятен завършек на нашата разходка.
http://www.selokosovo.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар