Заскрежените растения допълваха красивата зимна приказка.
Откривахме невероятни сътворения на майката природа.
Пътят беше дълъг и изпълнен с много преживявания-бой със снежни топки,търкаляне в снега и доста ходене.
От време на време се отклонявахме по пътечки, в които нагазвахме до колене в сняг, но някой беше ни изпреварил,зайче може би. . .
Наближихме хижата привечер. Едно куче ни посрещна с лай отдалеч и не ни допускаше до нея. Все пак се кротна, но се оказа, че хижата беше заключена. Близо 30мин. чакахме хижаря, който се зададе залитайки от гората. За съжаление хижата не беше отоплена и само с едно калориферче трудно щяхме да се стоплим. Само ние двамата и хижаря бяхме обитатели на хижата, а и кучето.
След като се събудихме обмислихме по кой път да поемем.Тъй като не разполагахме със снегоходки и гети решихме да се върнем по стария път. Отново поехме по познатата от вчера обстановка, но времето беше много по-ясно и се виждаше Стара планина (в далечината).
Минахме повече от половината от пътя и видяхме отклонение за Нареченски бани. Имаш човешки и кучешки следи и не се наложи да правим партина.
Следвахме маркировката за Нареченски бани дълго време, докато се озовахме до крепост Зареница. Гледката от нея беше невероятна и зашеметяваща. 
Един поглед встрани и видяхме Нареченски бани, но разстоянието не беше малко, а и скоро щеше да се стъмни.
Нареченски бани.
Оставихме пътеката за тях и поехме по по-широкия път, който после ни отведе на едно познато място-там откъдето бяхме тръгнали първия ден. Описахме едно голямо кръгче. Слънцето залязваше и ние побързахме за автобуса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар