Пътеката беше много красива. Бавно и славно се отправяхме към върха. Нямаше много движение, но все пак срещнахме двама души, които помолихме да ни снимат тримката.
Около 15,16ч. пристигнахме на хижата. След "кратка" почивка от 2 часа потеглихме към върха.Тъй като беше лято разполагахме с доста време и Слънцето залязваше след 21 часа. Може би заради това,че бяхме тръгнали пеша от Боровец на моменти усещах умора, а и ние нямахме подготовка. Към 19ч. покорихме вр.Мусала.
Времето напредваше и трябваше да се прибираме. Бяхме си оставили раниците на хижата и си бяхме запазили места. Имаме много лоши впечатления от тази хижа. Цяла нощ не можахме да спим, защото се чуваха мишките, които си правеха купон на тавана.
Сутринта станахме към 8ч.След закуска и малко снимки поехме в обратна посока.По пътя си харесахме едно поточе и решихме да открием откъде извира. Търсихме извора доста време, но не можахме да го намерим. Поне направихме снимки, като една от тях стана много красива.На Мимето й беше останала само една поза и я уползотворихме пълноценно, за разлика от нашият фотоапарат, който се беше развалил и правеше по три снимки наведнъж.
Трябваше да се отправяме към Боровец ,чакаха ни маршрутки за Самоков и после за София.
Вечерта бяхме много изморени, но щастливи.
Невероятно е усещането да изкачиш вр. Мусала. Препоръчваме го на всеки. Не е трудно и си заслужава, наистина.
Не се сещам добре, но май имахме около час и половина докато стигнем до Черни връх.
