По някое време облаците се раздухаха и слънцето се показа. В ранния следобед пообядвахме няколко пъти и пак потеглихме на път.
Въпреки, че пътят трябваше да е около 5 часа се оказа цели. . .9 .
Очевадно е защо....
След дългият и изморителен път на залез слънце пристигнахме в х.Персенк.
Тъкмо когато се канехме да изпразним горещата вода от бойлера се оказа, че такава няма. Попитахме "хижаря" защо няма вода, а той отговори, че има и то много, защото бойлерът е работил от 13:00 до 14:00 часа, по неговите думи, цели два часа. След няколкократни опити да включим бойлерите в други бунгала се оказа, че за нищо не стават и ще си останем с хубавите спомени за гореща вода от предишни посещения в хижата. На следващия ден, когато се събудихме мъглата се опитваше да се покатери на Персенк, но на него нещо не му се нравеше.Малко по малко тя се оттегли и пекна кротко слънчице.
На хижата си намерихме нов приятел, едно изгубено ловджийско куче, което явно беше яло доста бой защото се плашеше от всяко по-рязко движение. След като го понахранихме с изостанали консерви "Русенско варено", малко бобец и мюсли, то реши, че трябва да тръгне с нас и през цялото време тичаше из гората, ту се скриваше из шубраците и изчезваше, ту изкачаше из невиделица пред нас. Тъкмо когато се изкачихме на Гробен проход нашият четириног спътник подгони два заека, които изтърчаха в непосредствена близост до нас, за тяхно щастие ние не бяхме ловци иначе с тях беше свършено. . .
"Надушвам следа!!!"
След обяд вече бяхме на Мостовете и след кратка почивка поехме нагоре към х.Кабата.Постепенно се появи мъгла, която ставаше все по-гъста.На Кабата и вр.Цирикова църква вятърът вече беше доста силен, а видимоста около 30-40м и от върха не се виждаше нищо. От там надолу поехме с бързи крачки (на моменти в лек галоп) към Хвойна.
Първоначалният план беше да хванем пътя за Орехово и после надолу към Хвойна, но времето доста бе напреднало и решихме да тръгнем по синя маркировка, която трябваше да ни отведе директно в Хвойна. Не след дълго обаче хубавите и новички сини табели изчезнаха и трябваше да се ориентираме по доста стара и избеляла маркировка. Тъй като предната вечер смениха времето, а никой не се беше замислял по въпроса, изведнъж се оказа, че сме доста далеч от крайната цел, а слънцето изобщо нямаше намерение да свети повече, и замина някъде на запад да си ляга да спи .Кофтито беше, че имахме само един фенер, който не светеше особено силно, а и толкова бързо тичахме по пътя, че не ни се спираше да го вадим от раницата. Пътя, по който вървяхме (препускахме) водеше към с.Малево. По някое време в непрогледната тъмнина чухме кучешки лай и разбрахме, че сме близо до селото. След това се видяха и светлинки. Пътят стана доста кален и намалихме темпото значително. После се отдалечихме от селото правейки голям завой и достигнахме отклонение за Хвойна, което се намира на една изоставена къщурка. След едноминутно чудене дали да продължим към Малево по широкия път, по който бяхме минавали и друг път и нямаше как да изгубим или да поемем директно към Хвойна по път, който (според пътеводителя който имаме) минава покрай царевични ниви (тях между другото не видяхме по обективни причини), решихме да рискуваме и да тръгнем към Хвойна за да можем да хванем автобуса за Пловдив. След няколко стотин спъвания в тъмнината и солидно оклепани с кал стигнахме благополучно в Хвойна.........ПРЕДИ АВТОБУСА
Няма коментари:
Публикуване на коментар