Пътят до хижата беше много приятен. Преминавахме през вековна букова гора, в която намирахме спасение от жаркото Слънце. Реката ни охлаждаше, а птичките огласяха цялата гора.
След няколко слизания и изкачвания се добрахме до хижата. Излизайки от гората ни зърнахме Райското пръскало със своята необятна красота.
Оставихме раниците, хапнахме и отидохме до вирчето, което се образува от водопада.
Тъй като беше лято планината се опита да ни напомни, че трябва винаги да имаш дъждобран в себе си и ако можеш да скриеш поне за малко.Хижата беше наблизо. Изля се порой с градушка и след него небето беше неповторимо. Никога досега не бяхме виждали такива облаци.
След хубавия ден изпълнен с много емоции заспахме много бързо.За съжаление както е на повечето хижи делиш стаята с още 20 човека и обстановката не е много комфортна, но няма как, а и хижата беше препълнена.
На другия ден в 7:30ч. поехме към х.Васил Левски.Повечето хора изчакваха вятъра да се успокои, защото бяха решили да изкачват вр.Ботев. За техен и наш късмет след няколко часа времето се стабилизира. Вървяхме и все още в далечината се виждаше вр.Ботев. Малко, по-малко се доближавахме до хижата, която беше кратка спирка-да хапнем и да си починем, че до довечеря трябваше да стигнем Карлово.
Постояхме 30-40 мин. на хижата и поехме отново на път. През целия път до Карлово пътеката вървеше успоредно на една река. Толкова приятно беше, докато в един момент вече не си чувствахме краката, а Карлово беше далеч.Виждахме от високо, но трябваше да побързаме, за да може да хванем автобуса за Пловдив.
"Ето го и Карлово"-възкликнахме с въздишка.
Събрахме сили и се отправихме към мястото, от което щеше да ни качи автобуса. Един час и вече бяхме в Пловдив.
Така приключи поредната ни незабравима разходка из планината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар