След кратката разходка до Косово обмислихме варианта скоро да отидем за два дни из Родопите и да се порадваме на повечко снежец, докато не се беше стопил. Замисления план се осъществи на 1 и 2.03.
Хванахме както обикновено автобуса за Смолян и слязохме на спирка -х.Студенец. Планът беше да стигнем пеша до х.Смолянски езера. Поехме по пътеката - вече ски писта. Имаше много хора, а и времето беше приятно. Снегът се топеше и на повечето места снегът беше примесен с кал. Следвайки маркировката избягахме от тълпата.
С първите няколко метра се справихме без проблем, но скоро разбрахме,че сме за никъде без снегоходки. Преспите бяха толкова дълбоки, че тъкмо излизаш с единия крак и затъваш с другия. Тъй като времето напредваше, решихме да се върнем обратно. Наложи се да използваме услугите на открития лифт, който за 20 мин. ни свали до желаната ни цел.
Мокри и замръзнали пристигнахме в хижата, където условията бяха доста прилични.
На следващия ден се разходихме около езерата и хванахме пътеката за х.Студенец с надежда,че този път ще стигнем до другата хижа и няма да се качваме на лифт.
Минавайки през гората видяхме,че нямаше много натрупал сняг, по-скоро беше отвян, а и някой се беше постарал да направи партина преди нас.
Следите се разклониха и решихме да ги последваме. Пред нас се описа невероятна гледка към Орфеевите скали.
Направихме малко снимки и продължихме напред. Стигнахме до мястото, където пътеката се разделя - в едната посока за вр.Снежанка, а в другата за х.Студенец, по която поехме и ние.
Не след дълго гората се разреди и преспите се появиха. Затъването в тях беше неизбежно. Бавно, но славно достигахме заветната ни цел. В един момент обстановката стана много позната. Озовахме се на мястото, до което вчера бяхме стигнали и осъзнахме, че съвсем малко ни е оставало, за да превъзмогнем трудния участък.
Починахме си малко и се запътихме към спирката, за да изчакаме автобуса, но преди това запаметихме в съзнанието си тази приказна картина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар