село Малево
След известно време стигнахме до бяла табела за кабата, която уж сочеше на ляво и се отклонихме от главния път, след 30-40 минути ходене обаче се оказа, че този път водел към с.Студенец .Последва връщане на обратно и загуба на време. Докато се връщахме обаче времето започна да се влошава, появиха се тъмно сиви облаци, започна да гърми и не след дълго се появиха и първите капки. Точно тогава срещнахме един човек от горското, който ни каза, че по-нагоре по пътя трябва да се оглеждаме за зелена табела и маркировка за Кабата. Тъкмо намерихме табелата и заваля като изведро. За щастие обаче там имаше изоставена къща и се скрихме под стрехата докато отмине дъжда. От изоставената къща се вижда скалата покрай която минава маркираната "пътека" за Кабата.
Маркировката от време на време липсваше но все пак успявахме да я намерим.На Кабата пристигнахме след обяд, хижата е мизерна, но за сметка на това има какво да се види.
След кратка почивка на хижата продължихме към х.Чудните мостове, пътят беше доста разкалян от изсипалият се дъжд, но се откриваха чудесни гледки.
Персенксия дял
Когато пристигнахме на Чудните мостове стана ясно, че не можем да спим там, защото има свлачище и няколко бунгала са паднали. Останали бяха само няколко и то без санитарен възел. Освен това хижата има нов хижар от около 20 дни. Не бях ходил там от година и половина и се оказа, че има някои"нововъведения". Някакви глупаци са изкопали стълбички по мостовете, за да могат да се качват цивилизованите туристи. Следащият път може и ескалатори да има.
След това продължихме към х.Скалните мостове където се оказа ,че има само една свободна стая, беше на четвъртия етаж. Гледката от там беше прекрасна. На следващия ден тръгнахме обратно за Кабата времето беше слънчево, но пак започна да се заоблачава бързо.
По пътя за х. Кабата.
Малко след Кабата ни застигна много силен дъжд. Много кофти особенно като си тръгнал без дъждобран. Дъжда ни преследва почти до с.Орехово, когато изведнъж пекна слънце.
село Орехово.
Там обаче ме нападна една свирепа пеперуда,която искаше да ме изяде След като се разправих с пеперудата спокойно продължихме към с.Орехово и с.Хвойна.
Така завърши двудневното ни скитане из Родопа. . . . и никога повече на планина без дъждобран .
Няма коментари:
Публикуване на коментар