гр.Калофер-вр.Ботев-гр.Калофер

В края на август, 2006г. двамата с Васето посетихме Стара планина за два дни. Хванахме автобуса за Калофер в 7 часа сутринта и към 08:00 бяхме в родното място на Христо Ботев. Преди да поемем по нашия маршрут разгледахме неговата къща-музей.

След час поехме към м.Паниците. Планът беше да стигнем до х.Рай и да пренощуваме там, а на другия ден да изкачим вр. Ботев и обратно към Калофер.

Беше много горещо. Имахме късмет, че за няколко километра горските ни качиха с лада нива до входа на резерват Централен Балкан и по този начин си спестихме ходене по асфалтов път, който е около 6км. Но независимо от това ни оставаше още доста път.

По пътя за х.Рай.

Тръгнахме към хижата. Имаше много хора, които ни изпреварваха, след това ние тях, и така докато стигнем до ореченото място. Вървяхме, вървяхме и се чудехме как да се скрием от жаркото слънце. По целия път имаше пейки, поставени за почивка, но в тази жега беше невъзможно да се задържиш повече от 10-15 мин.

Преди да влезем във вековната букова гора пред нас се изписа невероятна гледка към вр.Ботев.

Тъкмо се изкачихме на определена височина и пак трябваше да слизаме, естествено след това и да се качим. Високи и стари буки ни посрещаха и изпращаха почти през целия път до хижата. Един от тях ни впечатли и решихме да си го заснемем.

Тук, в гората човек можеше да постои и повечко време в приятната компания и на румолящата река, птичките,и дърветата, които ни поддържаха свежи. Гората свърши и пред нас се показа с цялото си величие водопада Райското пръскало.

Наблизо се намираше и хижата.Настаниха ни.Разходихме се в околоността и решихме на другия ден да посетим и вр.Ботев.

Пред хижата.

Бяхме много изморени и не ни се ставаше рано, макар че всички наоколо започнаха да тракат и да опаковат раници. На хижа Рай трудно можеш да се усамотиш, тъй като те настаняват в стаи с минимум 8 души.

След 10 ч. тръгнахме в посока вр. Ботев. Бяхме сами и за първи път минавахме по този път и малко се полутахме, но все пак открихме Тарзановата пътека и се впуснахме в интересни приключения.
Бавно и славно стигнахме до вр.Ботев.

Изпихме по едно чайче и разпитахме кой маршут ще е по-подходящ в обратна посока. Предложиха ни един по обиколен, по който се вървяло бързо и почти се припокривал като време с предния. Оказа се, че това е зимния маршрут и се обикаля невероятно много. Маркировката се губеше от време на време, тъй като храстите бяха покрили камъните. Стълбовете бяха само до заслон Маринката. Колкото и да се опитвахме да вървим бързо, не се получаваше. Краката ни накрая взеха да отказват. Някъде около 300м се пуснахме като на пързалка по сухата трева. Починахме малко и осъзнахме, че няма да можем да хванем автобуса в обратна посока, но до последно полагахаме усилия. Слязохме в Паниците и се засякохме с една двойка,която ни покани да ни свали с кола до Калофер. От там вече трябваше да се оправим сами . Бяхме изтървали автобуса и звъннахме на нашите хора да си ни приберат.