Есенна Родопа

Есента настъпи.

Нямахме търпение да наближи края на седмицата (29.10.2006г.), за да отпътуваме за Родопа планина. Имахме късмет, тъй като един познат ни остави в с.Орехово. Нашата цел беше х.Персенк, до която стигнахме пеша в края на деня, но решихме да се отклоним от нея за малко, като посетим пещерата Челевещница, която се намира близо до селото. Някъде около час трябваше да вървим до нея, като пресякохме една рекичка, а по дърветата бяха закачени червени парцали, които ни отведоха точно пред входа на пещерата. Тя се намира навъре в широколистна гора, като пред входа й има един висок бор. Успяхме да влезем в нея. Беше много влажно и много тъмно. За съжаление нямахме челници и фенера ни не беше толкова мощен, затова предпочетохме да не навлизаме навътре.
За тази пещера има легенда, свързана с отказа на населението да приеме исляма.

Ето един разказ за нея от местна жителка на селото:

“Челевешкана пещерана, тя най-малко два-три километра трябва да е дълга. Ама се е засрастнала на другия край. Другият й край излиза, ама сега се засрастнала. От изток излиза, а пък на запад се е засрастналана. Там в тази пещера са челевешките кости. Те га са се скрили едно време, през турско време, в Челевешката пещера и отишъл един турчин. Селяните от Орехово са се скрили. И тогава взел да вика: “Излезете мари, излезете!” Той се облякъл в българска носия за да ги измами. И вика: “Излезете, турците си отидоха!” И тогава една женица се пригрявала на дупкана с детенце. И той забелезал, и ги сбира турците и отиват. И заедно сбират сачки, дърве. И запалят дупката и те вътре са изпукали всички. Задушили са се. Като лисица както се лови, ама те са много хора вътре. А сталагтитите капят вода горе. То отгоре се крие вода и вътре има сталактити и те капят вода. Едно време, като са се крили са направили от мънички ели и са ги издълбали с чапето - чучури са направили. Да може да се стича от сталактити и да капе вода, да им се събира вода да имат да пият. Те са се крили, ама малко време сигурно. Да са седяле неделя, да са седяле повече. Ама какво ще седиш, га трябва да ядеш нещо. То са им носили бе. А то камънак, няма какво да сбереш - пусто."

След като я разгледахме се върнахме обратно до селото и после поехме по чакълестия път, така 12км до хижата. Пътят беше много приятен и не се усещаше. Случихме на добро време и Слънцето ни придружаваше през цялото време. Дърветата бяха облякли своите премяни. . . Всичко наоколо беше толкова пъстро. . . Само вечно зелените борики не се поддаваха на сезона.

На заздрачаване пристигнахме в хижата. Вечерта стана много студено. Oсобено през ноща Зимата имаше превес над Есента.

На другият ден тръгнахме към Мезаргидик и Скалните мостове, където беше втората ни нощувка. След около 3-4 часа отново се озовахме пред нашите стари познати- "Чудните мостове". Разгледахме ги отново, като този път се осмелихме да навлезем във втория преходен мост, тъй като реката не беше голяма, а искахме да видим какво ни чака от другата страна.
Още малко и виждахме светлинка в тунела, но пред имаше доста голяма дупка пълна с вода и незнаехме колко дълбока, затова отстъпихме и решихме да се върнем по обратния път.

С големи усилия излязохме от малкия мост и продължихме да се любуваме на мъглите, които пъплиха над горите. . .

Изморени от цялото приключение заспахме твърде рано, а и на следващия ден ни чакаха около 20 км.

От х.Скалните мостове се отправихме до х. Кабата. По пътя ни заваля първия сняг. Това беше поредния знак, че Зимата идваше. . .

Малко над хижата на 20 мин. се намира този параклис. Той е на билото на връх Цирикова църква.

През лятото не можахме да го открием, затова есента отново се завърнахме на същото място. Построен е през 40,50 г. на миналия век. Страхотно впечатление ни направи стихотворението, което беше поставено в рамака. Цитирам го, за даусетите духа на това място :

"Цирикова църква"

Край пропаст скалиста обител света,
с покрив от плочи и с бели стени,
скрита в борове, далеч от света,
свидетел няма на дивни епохи,
на минало славно, на битки епични,

Ти прага прекрачваш с трепет и смут,
в сумрака навлизам на битието тук,
кандилце мъждее, вощеници трепкат,
от иконите гледат строго светци
и се пранасяш в трагичните дни.

Клепалото бие, легенди се носят,
вятърът шепти слова от стихар,
бурите повтарят зловещите вопли,
кога османлии със кървав ятаган,
подменяли кръста с полмесец и коран.

10 юни 1982 г.

Слави Гърдев

На това място през 17в. е станало масово клане на българи при помохамедчването им. Било е построена църква. Днес е възстановен параклис. На същото място през м.май 1878г. руските войски са разбили в сражения турските войски на Хидает паша с негов съветник английския агент полковник Синклер.

От тук се изписва гледка към телевизонната кула Снежанка, Роженската обсерватория. . .

На връщане видяхме два зайчета и една сърничка, както този дъждовник, който се завираше се в листата. Толкова е муден, че всеки би го заснел.

Като пристигнах-ме в Орехово ни заваля дъжд и облякохме дъждобраните.

С последни сили се добрахме до автогарата в Хвойна. Хванахме автобуса в 19ч и отново в Пловдив до следващия път.