Златна Добруджа- житницата на България- там израстнах сред жита и слънчогледови ниви, в равнина, сред снежни виелици, вблизост до море, прохлаждащото през летните жеги...
Родена съм в гр.Добрич и всяко лято от както се помня бяхме на вилата ни на 10км от града.Селото се казва Попгригорово и е на 274 м надморска височина.
Денят беше слънчев и приказен.В нашата градинка бяха останали последните кокичета и минзухарчета за тази година и аз реших да ги увековеча.
Дръвчетат бяха напъпили,а сигурно са и цъфнали вече.Пролетта дойде и докосна със своята вълшебна пръчица всичко.
Иглика
Направих няколко снимки на селото и на къщите около нас и реших да ги споделя с вас.
В ляво се вижда част от нашата вила.
Това е лозето на татко.Какво хубавоо вино прави от него?
Облаците бяха много красиви.
Навсякъде дебнеше миналото или останките от него.Повечето къщи се поддържат и имат долу горе спретнат вид, но срещат и изоствени дворове.
Залязвайки Слънцето изпрати последните два лъча, за да озари къщата, сякаш искаше да каже нещо повече или да загатне какво предстои да се случи.Може би тези два лъча ще озарят едно българско семейство с топлина, топлината на дома, топлото огнище и милата майчина прегръдка, и надеждата, че на следващия ден ще бъдем малко по-добри и ще вярваме повече в доброто.
2 коментара:
Радвам се, че сте увековечили по някакъв начин селото. Аз изкарвам по 2 месеца обикновено там.
Здравейте,може би Ви познавам?Аз съм израстнала там.
Публикуване на коментар