На 08.02 и 09.02 Пловдив беше необикновен. Имахме честта и ние да бъдем докоснати от магическата пръчица на баба Зима.
Щом влязох в парка бях пленена от пейзажа.Всяко едно дърво се опитваше да прикове вниманието ми и се перчеше със своята премяна.
Тихо и кротко... Гората беше притаила дъх, само от време на време се чуваше пукот на клони-явно не всички издържаха на снежната магия и падаха унесени на земята.
Пейките,които по принцип са винаги заети сега бяха лишени от човешкото присъствие. Други дълго очаквани гости се бяха настанили - снежинките царуваха на своя трон.
Всичко се беше изпокрило, дори и любопитните катерички.Наистина всички спяха.Малко по-късно през деня пак се разходих из парка,но сега вече магията я нямаше.Всичко беше различно, но не по-малко красиво.
Гарваните се престрашиха да поровят в снега за някоя трохичка.Хората минаваха и повечето не забелязваха колко приказно е навсякъде...
Клоните на дърветата бяха толкова натежали от снега,протягаха ръце едно към друго,сякаш искаха да се прегърнат...
В чернобелия пейзаж се показа едно малко розово плодче...Беше и то потрупано,но сякаш надничаше и искаше да напомни,че е тук и украсява клоните на своя храст.
На следващия ден-09.02. се виждаше вече и Родопа. Сутринта планината беше озарена от луната,която се канеше скоро да положи морна главица и да отстъпи място на слънцето.
А денят предвещаваше да е много красив и изпълнен с много топлина, макар да си беше още зима.Предвид натрупалия сняг от снощи само линиите се виждаха...
В парка слънцето все още се опитваше да прокара лъчи през клоните на дърветата, надничаше...
Но този път в парка се появиха тези,които толкова очаквах да видя вчера- малките къдравелки скачаха от клон на клон и снегът се ронеше от дърветата.Толкова игриви бяха,явно не ги смущаваше снега.
Слънцето напичаше и всичко започна да се топи. Време беше да се събудим от прекрасния сън с ледени висулки,чиито звънчета-капчиците изнасяха неповторим концерт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар